понеделник, 10 март 2008 г.

Когато рухват мечтите...

Е, журито на Music idol реши, че Март не трябва да продължава да ни радва с красивия си глас. Най-много ме заболя от коментара на Люси, че имал сценичен проблем (той пък се и съгласи). Аз за петте години, през които съм го гледала на сцена, не видях какъв точно му е сценичния проблем. И ако само това му е проблема, защо трябваше да си тръгне?!?! Сценичен проблем се коригира най-бързо и лесно. Истински проблем щеше да е, ако не можеше да пее. Ох, каквото и да кажа аз и хората, които го харесваме, нашите думи са безсилни пред решението на журито. Знам със сигурност две неща: 1. Марти може да пее и сцената е неговия дом; 2. Че за пореден път в България нещо се случва с плащане или като си протежето на някой. Но за това си има достатъчно медии, които да дадат информация и аз няма да се ровя в тях, за да изкарвам кирливите ризи на когото и да било. Искам да запазя в себе си убежедението, че във формат от такива висини нещата могат да се случват не по българския начин.
Искам да поздравя Март за достойното му представяне в Music idol и да го окуража да продължава напред! Марти, обичам те и не забравяй - всяко зло за добро. Ако все още не си се отказал от Music idol, то другата година ще им набиеш дупенцата! Не ми остана нищо друго освен да ви покажа последните мигове на надежда и последващо падение.

Няма коментари: