сряда, 12 март 2008 г.

Разговор с отчаянието

Диалогът, който ще прочетете е съвсем реален и протича в реално време (преди два дена) между реални личности - аз и събеседника ми. Държа да отбележа, че нищо в диалога не е поправено, добавено или изтрито. Също така искам да се знае, че публикуването на този разговор се извършва със съгласието на събеседника ми и, че това да го обедя беше една от най-трудните ми задачи, които съм си поставяла. Сигурна съм, че доста от вас ще бъдат впечатлени от това, което е казано, защото в диалога са загатнати някои актуални теми. За жалост последните не са дообсъдени. Знам, че в съзнанието на много от вас ще се зародят противоречиви мисли. Но, поради сериозността на ситуацията, моля да си спестите злобните коментари (а аз съм сигурна, че ще има такива), отнасящи се към събеседника ми. Няма да позволя никой да бъде обиден от цялата ситуация, особено той. Ако имате злобни кометари към мен - моля заповядайте, аз няма да се впечатля. Само да добавя, че ми става много болно, когато се сблъскам с млад човек, който вече е отчаян от живота. Вижте какво имам предвид.

Аз: Я сподели тука, където никой не вижда какъв е проблема и може би ще мога да ти помогна. Кажи кой трябва да пребия и си готов ;)
Той: ami problema mi e mnogo seriozen,tai kato ot mnogo vreme jivota za men priklu4i i iskam da sloja krai na moeto fizi4esko sashtestvuvane.
Аз: i? Чудиш се как да го направиш ли?
Той: Ami razbira se i dali e redno tova?
Аз: А защо млад човек в разцвета на силите си си мисли, че живота е приключил?!?! Те хората на 70 години се влюбват и започват да живеят, пък ти ще мреш?!!?
Той: jivota e edna pomia i ve4e ne iskam da q qm.stiga tolkova ai gore shte sam dobre,nqma stradanie,nqma maka ima samo 6tastie.
Аз: от къде си толкова сигурен, че ще е горе? А ако е долу - вечни мъки, смрад и черва?
Той: tova e brutalno kazano,zashto ne gore-zasmeni hora,nqma maka ni stradanie.Otarvavane ot zemnia jivot koito e taka letargi4en.
Аз: Защото самоубийството е убийство, т.е. нарушаваш една от десетте божи заповеди. Как мислиш - дали ще си за горе след постъпката ти? Само мисълта за приключване на живота против божията воля те прави грешник!
Той: Ami kato ne namiram smisal v jivota kakvo moga da napravq osven da otnema tozi jivot sobstvenora4no.
Аз: Смисълът за живота на всяко същество на земята е да остави поколение и да разшири ареала си на разпространение. Всеки жив организъм се размножава. Това е смисъла и на човешкия живот - единственото, коеот остава от човек като умре са децата му. Това е самата истина. Препоръчвам ти да си намериш приятелка и да започнеш да правиш яко, ама яко секс и тогава ще видиш, че има за какво да се живее. Ти все още не си ми отговорил на един въпрос: "Защо млад човек в разцвета на силите си е решил, че живота няма смисъл?"П.П. Винаги, когато твърдиш нещо трябва да си готов да отговориш на въпроса Защо. Не може просто ей така да хвърлиш дадено мнение във въздуха без да го защитиш с доказателства. Ако си способен да ми отговориш на горния въпрос, ама наистина да ми отговориш - не приемам отговори от типа на : "Защото така!" и др. тем подобни, значи има какво още да си кажем. Айде лека нощ от мен и да си помислиш добре върху домашното, което ти поставих. :)
Той: Tvoiat vapros,ima i otgovor-neka izbqgame ot prioma "mlad 4ovek" ne go vazpriemam parvoto koeto e,vtoroto e 4e sam snishoditelen kam sebe si kamo li da si namerq priqtelka(neshto ne se razbiram sas momi4etata,no ne mi i trqbva),ostavqm sled sebe si dobri spomeni.Jivota neka ne si mislim 4e e samo sex i zabavlenia,no moje bi izpalnqvam tova koeto Mi narejda-moqta savest,koqto mi kazva-"do tuk-4akate drugia jivot."
Аз: Никой не е казал, че живота е само секс и забавления. Ама дай пък само да ревем и да се оплакваме колко несправедливости се случват всеки ден. Не мислиш ли, че е тъпо само да хленчиш без да се опитваш да поправиш нещата. Много е лесно да кажеш "не искам". Но нали се сещаш, че всъчшност е "не мога". Пак не ми отговори на въпроса за това пак ще те попитам и ако този път не ми отговориш, рискуваш да те наредя много жестоко. Въпросът е:Защо, какво те накара да решиш, че ТВОЯ живот няма смисъл? Отговора трябва да е смислен и най-важното - след него да не мога да ти задам пак въпроса Защо. Това е последния ти шанс да ми отговориш. След това ще ти кажа какво си мисля за цялата работа с приключването ти на живота.
Той: Nespravedlivostite v tozi svqt sa mnogo,tova da me naredish mi napodobqva na uli4en izraz,no kakto i da e.Taka1)Iskah da se zapoznaq s edno momi4e no ne stana,kazala 4e ne govori s nepoznati,a sme ot edin grad.2)Za da ovladeq depresivnoto si sastoqnie pribqgnag kam edni hap4eta za uspokoqvane.3)4uvstvam se mnogo samoten,no kakvo da se pravi.
Аз: Държа да те поздравя, че най-после даде някакъв отговор.Винаги всичко опира до жените. Забелязал ли си, че почти зад всяко добро или зло нещо на този свят стои по една жена? Странно, а уж сме слабия пол. Факта, че някаква пикла не ти е обърнала внимание не означава, че света е свършил и давай сега да си режем вените. Аз ако трябваше за всяко необръщане на внимание да изпадам в депресия, до сега да съм в психоклиниката и то в морфинова наркоза (дай Боже всеки му ;)) Хей, младеж жените и запознанствата ти няма да спрат до тук. Виж аз как ти обръщам внимание (м/у другото бях сигурна, че единият ти проблем е липсата на внимание от околните - интуиция). Та ти си само на 20 може би (ако имаш и толкова) и вече тегли по една майна на всички жени. Алоууу събуди се, моля те, излез от делириума, в който си влязъл, защото се излагаш. Ако продължаваш в същия дух или пък, ако си мислиш, че това е начина да привлечеш внимание и да не се чувстваш самотен, жестоко се лъжеш. Стегни се и я карай малко по- сериозно :)
imam edna molba kam teb. Ako si gotov da q 4ue6 daj znak :)
Той: dobre
Аз: искам да публикувам диалога ни в блога ми. Гарнатирам ти пълна анонимност - нито ще спомена сайта, в който се е състоял разговора, нито ще те спомена тебе. Това ще си остане само между мен и теб. Съгласен ли си?
Той: tova ve4e ne e dobre,tai kato 6te zapo4nat zlobodnevni komentari
Аз: Е и - какво ти пука от коментарите на някакви хора, които дори няма да знаят, че става въпрос за теб? На мен пък ми е доста интересно какво ще кажат хората, в смисъл, че ще се получи добър диалог. Мооооляяяя тееее! Най-малко пък на теб искам да ти навредя или пък да те злепоставя. Кой си ти, че да ти правя мръсно?!?!
Той: Vqrvahti a ti taka moje da me predadesh i mi navredish oshte pove4e.Nedei molq tee go praiv tova, v imeto na morala te molq.
Аз: Моля те, моля те, моля те!!!! За мен е жизнено важно, моля те!!! Умолявам те!
Той: uvaji pone moeto jelanie
Аз: Не те ли уважих, докато ти четох писмата и ти върнах отговори в рамките на нормалното. Можех да съм груба и да се подиграя с проблема ти, а както виждаш аз исках да те разбера. Защо ти сега не искаш да ме разбереш? Гарантирам ти пълна, ама ПЪЪЪЛНА анонимност. На хората не им пука кой си и какъв ти е проблема. Аз искам да публикувам диалога, защото има силни неща казани в него, а не за да те унижавам. Разбери го това. И пак те моля - за мен писането и музиката са жизнено важни. Ти в момента ме лишаваш от нещо, което е ВАЖНО за мен. Моля те!
Той: eeee ama mnogo sajalqvam 4e kazah ne6to koeto 6te posluji za cirk
Аз: Ох, защо тълкуваш нещата по този начин? Това което сме си написали не е цирк. Аз не искам никой да ти се подиграва, а искам тъпите хора да си извадят поука. Ако някой посмее да ти се подиграва, ще те защитя.
Той: dobre,no pak ti povtarqm -mnogo zdrave ne e v dobro sastoqnie i ne iskam kakto stana edin pat da dvigna kravo 180/100 . Palna diskretnost iskam.Sarceto mi treperi,saglasen
Аз: Спокойно, този път няма да вдигнеш, а и вече има достъчно медикаменти за целта. тъпото е че аз не знам нито един :) Ако искаш ще ти напиша какво е идеята ми за статията и ще видиш, че вообще, ама вообще няма елемент на подигравка. И ако вече се навиеш, ще я публикувам.П.П. Не забравяй жеста, че те помолих за статията. Можех да постъпя супер грубо като не те предупредя и някой ден познаеш себе си в моя блог, нали?

И така както виждате, той се съгласи. Извода от цялата ситуация е, че най-голямата болка е самотата и ако, не се погрижим за този проблем нещата могат да загрубеят
.

8 коментара:

Daniela каза...

Смисълът на живота се състои в това да се стремиш постоянно към чувството : " Аз съм на мястото си", което пък е предпоставка да изпиташ удовлетворение, които са преките поводи, водещи до ЩАСТИЕТО. Твоят събеседник, Люб, е загубил някъде щастието, връщайки се назад към моята своеобразна дефиниция за него, той е загубил себе си.
Така, като бъдещ лекар аз поставих набързо диагнозата, но по-трудната част следва...да предложа терапия и още по-трудното предизвикателство- пациентът да повярва, че тя може би ще подейства...което да го стимулира да се самотерапевтира!
Терапията:
1/Стремеж към задълбочен анализ на собствените реакции в присъствие на различни хора - родители, приятели, непознати, познати, продавачката в магазина...
2/Запечатване на момента, в който има признаци за чувството " На мястото съм си:)" и анализ на елементите- провокатори на това състояие.
3/Търсене на съответните елементи навсякъде, във всяка възможна комуникация.
Трите пункта са много общо описани, но могат с лекота да се отнесат към всяко човешко същество.
Те важат не само за силно депресивните състояния, но и са профилактични мерки за тяхното избягване.
Защото е важно да се познаваме..
Светът сме ние, светът са нашите възприятия, регстриращи се посредством дадените ни от природата анатомични системи, които ние като студенти по медицина изучаваме в подробности.
А колко дълъг път сме изминали дотук, билиони свръхсложни процеси са протичали в нас до момента и ще протичат и за в бъдеще.
Заслужава си да сме живи, за да усещаме как зюмбюлът комуникира с rhinencephalon-а ни,за да чуем следващата нова песен на изпълнителя, без чиято музика не можем да живеем (или поне не искаме), за да казваме на майка си "обичам те", за да имаме време да й го показваме, за да откриваме правилния път, по който да достигаме до хората...
Това, че понякога грешим, и нашият правилен път, е неправилниат за другите, не трябва да ни отчайва, а да ни прави по-мъдри, респективно да ни научи, че несъвместимостта е най- нормалното нещо на света.
И че НАШАТА съвместимост е някъде там и ни очаква...
Струва си да живееш даже заради провокирана от теб усмивка на някой близък, заради морето, заради планината и мащабът, който те ти предлагат, заради необяснимата необхватност на безкрайността...
Трябва да провокираме любопитството си...
А какво мога да препоръчам на нашия приятел...вманиячи се в нещо..било то и музикален изпълнител, който обожаваш...Научи всичко за него, свържи се с неговите fan-ове и обменяйте информация...Ти имаш нужда от енергия, а изповядването на една такава музикална религия те зарежда уникално много:)
Търси начини да се изразяваш (с пеене, темперни боички, с колело, с ролери, плуване и т.н.)

Смисълът е да се обичаме:)Да се преоткриваме във взаимоотношенията ни с другите...

И знам , че на теория всичко е лесно, а напрактика- трудно, но ние обичаме трудностите, защото само те водят до истинското щастие:)

Любослава каза...

Благодаря ти за хубавия и дълъг коментар. Все ще ме е яд, че със събеседника ми не успяхме да обсъдим някои въпроси по-задълбочено, но виждам, че ти си свършила доста добра работа :)

Анонимен каза...

Този пост ми напомни един лаф, които е толкова стар, че може да се е случил на Адам, когато се е запазнавал с Ева.

-Здравей, може ли да си поговоря с теб?
-Не говоря с непознати!
-Ами да се запознаем тогава, аз съм Адам. Ти как се казваш?

Тук мисля е момента да спомена, че съм информатик и чисто практичния подход не ми е чужд. Бързо анализирам проблеми и съставям план за разрешението им. Да разбирам напълно събеседника ти и неговото отчаяние и притеснение. И аз на определена възраст не бих посмял да говоря по този начин с момиче, което харесвам. Във всеки случай, самоубииството не би било никакво решение в случая. Една реална възможност е да се запознае с нея. Бих го посъветвал да събере кураж и да го направи сам, независимо от притеснението му, че ще припадне или ако не се получи ще дойде края на света.(Няма страшно няма да дойде!) Възможно е да потърси съдействието на странични хора, което също няма да е фатално, но някои грешки човек трябва да ги направи сам, за да разбере защо са грешки. На негово място бих постъпил по следният начин. Бих се подготвил психически, че няма да стане и да го приема с усмивка, ако това е случая. После бих я заговорил и бих бил прям с нея. За такива неща не можеш да си напралиш план, но ето моя вариант.

-Здравей, бих искал да се запозная с теб. Аз съм Адам, а ти?
-Не говоря с непознати!
-Нали затова искам да се запозная с теб?
-Няма да стане!
-Е, жалко! Наблюдавам те от известно време и ми харесваш. Много бих искал да те опозная по-добре. Ако все пак размислиш с удоволствие ще те поканя на кафе или каквото би ти допаднало.

И един последен съвет, можеш сам да измислиш решение на проблема и така ще е най-добре. Но направи нещо, бездействието е равносилно на смъртта и не води до резултати. Дори да те отхвърлят, само емоцията да го направиш, да събереш куража за нещо такова ще е за теб безценен опит.

Успех

Анонимен каза...

4uvstvoto mi e napalno poznato ,dano da se promeni nqkoi den.

Анонимен каза...

В момента ми е много трудно и затова влезнах в този сайт.Нека си помислим защо в миналото не е имало толкова самоубийства,както в днешно време, макар че и психиатриите също са липсвали. Според мен днешните хора забравят за молитвите и за Бог.Изключвам напълно сектите,говоря за вярата в Бог, чистата вяра,която ни спасява от отчаянието, когато сте отчаяни,затворете се във вашата стаичка в тайно и се молете Бог да ви даде здраве, сили и щастие, за да преодолеете това състояние и повярвайте ми - това ако го правите поне 10 дена по половин час на ден, то ще видите, че има резултат. Аз самата преодолях много трудности в живота, благодарение на вярата ми в Бог и неговата милост.Смисълът на нашият живот, повярвайте ми е в това да се доближим до доброто, до любовта, а това е Бог. Не е нужно да тръбим като сектантите това навсякъде, важното е да го носим в душите си и в сърцата си.Иначе, ами хората, които не могат да имат деца нима техният живот е безмислен? Ами живота на майка Тереза да не би да е безмислен, след като няма деца? Това е недопустимо да мислим така.

Анонимен каза...

В момента ми е много трудно и затова влезнах в този сайт.Нека си помислим защо в миналото не е имало толкова самоубийства,както в днешно време, макар че и психиатриите също са липсвали. Според мен днешните хора забравят за молитвите и за Бог.Изключвам напълно сектите,говоря за вярата в Бог, чистата вяра,която ни спасява от отчаянието, когато сте отчаяни,затворете се във вашата стаичка в тайно и се молете Бог да ви даде здраве, сили и щастие, за да преодолеете това състояние и повярвайте ми - това ако го правите поне 10 дена по половин час на ден, то ще видите, че има резултат. Аз самата преодолях много трудности в живота, благодарение на вярата ми в Бог и неговата милост.Смисълът на нашият живот, повярвайте ми е в това да се доближим до доброто, до любовта, а това е Бог. Не е нужно да тръбим като сектантите това навсякъде, важното е да го носим в душите си и в сърцата си.Иначе, ами хората, които не могат да имат деца нима техният живот е безмислен? Ами живота на майка Тереза да не би да е безмислен, след като няма деца? Това е недопустимо да мислим така.

Анонимен каза...

В момента ми е много трудно и затова влезнах в този сайт.Нека си помислим защо в миналото не е имало толкова самоубийства,както в днешно време, макар че и психиатриите също са липсвали. Според мен днешните хора забравят за молитвите и за Бог.Изключвам напълно сектите,говоря за вярата в Бог, чистата вяра,която ни спасява от отчаянието, когато сте отчаяни,затворете се във вашата стаичка в тайно и се молете Бог да ви даде здраве, сили и щастие, за да преодолеете това състояние и повярвайте ми - това ако го правите поне 10 дена по половин час на ден, то ще видите, че има резултат. Аз самата преодолях много трудности в живота, благодарение на вярата ми в Бог и неговата милост.Смисълът на нашият живот, повярвайте ми е в това да се доближим до доброто, до любовта, а това е Бог. Не е нужно да тръбим като сектантите това навсякъде, важното е да го носим в душите си и в сърцата си.Иначе, ами хората, които не могат да имат деца нима техният живот е безмислен? Ами живота на майка Тереза да не би да е безмислен, след като няма деца? Това е недопустимо да мислим така.

Анонимен каза...

Problema e tam 4e, shtom BOG ni pomogne
nie b1rzo zabravqme dobrinata mu i pak prod1ljavame s greshkite si.
Da priemesh bog ne ozna4ava samo da se molish i da vqrvash a i s1shto da se opitash kolkoto mojesh da mu slujish, qsno e 4e v dneshno vreme tova e mnogo,mnogo trudno, no trqbva pone da se postaraem kolkoto mojem.