събота, 22 март 2008 г.

Сватбааааааа

"Горчиво! Горчиво!" подвикват гостите, няколко фотоапарата бляскат със светкавици около щастливата двойка. Сватбеното парти свършва и на следващия ден идва момента на истината - снимките. А когато тези снимки са от руска сватба, представете си какво може да видите. Е, ако не можете да си представите, ето ви нагледен материал.



Останалите сватбени красоти може да погледнете на този линк. Ухууууу!

вторник, 18 март 2008 г.

Когато жените станат мъже

Жените се славят с клишето, че са нежния пол. Ние сме грациозни, някои от нас се стараят да се поддържат (външния вид) и никога не си позволяваме на обществено място, че дори и като сме сами да извършим някой от следните актове: отделяне на газове през аналното отверстие и през устата (пърдене и оригване). Жените винаги изхвърлят празните опаковки от хладилника и от шкафовете в кухнята. Мъжете за сметка на това пък вършат обратните неща и то като за двама. Аз до сега не съм видяла мъж, който като се събуди сутрин да не си пусне една тънка пръдня под завивиките. А колко празни опаковки съм изхвърляла от хладилника... Интересното е, че има такъв тип мъже, които не се притесняват от газоотделянето си, а дори го правят като център на всеобщото внимание. И още по-интересното е, че на тези мъже им е кеф да показват колко по-шумни и по-миризливи могат да бъдат в тези си действия, когато около тях се намира също толкова пръдлива конкуренция. Мили мъже (силно казано за такива индивиди), държа да ви кажа, че това, което произвеждате като звук и миризма при пърдене не е приятно за всеки. Моля ви ограничавайте се в умишленото и даже насилствено газоотделяне на обществени места! За да не бъда криворазбрана искам да отбележа, че нямам нищо против пърденето и оригването. Това са естествени процеси, след извършването на които, мускулатурата на храносмилателния тракт изпитва облекчение. Но съм против извършването на тези процеси на обществено място. И понеже съм случвала на мъже, които не се притесняват от факта, че ще се "изрежат", aма така убоу! искам да им предложа следното: представете си, ако жените се държахме по същия начин. За да има по-голяма образност на примера, представете си една яка мадама как се оригва, например. Грозно, нали? И за да не хвърлям думи на вятъра ето ви един нагледен пример.



Всъщност клипчето е реклама на мъжко бельо, но едва ли някой е забелязал ;)

понеделник, 17 март 2008 г.

Животоспасяваща операция

Мъже, случвало ли ви се е да се чувствате адски затруднени, когато трябва да махнете нечии сутиен? Жени, дразнил ли ви е моментът, в който мъжът ви мъченически се опитва да ви махне сутиена? Да... и на мен ми се е случвало. Много е гадно, когато нещо толкова просто като махането на бельото отнаема повече време от любовната игра. Тъпо е и да не се отдаде почит на финната материя, която жена ви е сложила върху прелестите си. Но още по-тъпо е, когато толкова много се увлечеш в отдаване на почит, че чак започваш леко да се изнервяш, поизпотяваш и т.н. За да не се повтарят повече тези гафове, ето едно видео, което показава как бързо и лесно да свалите сутиен само с една ръка.
П.П. Ако закопчалката е от шибаните, т.е. кукичката е тясна и захапва по-плътно хълката, то предложената технология няма да ви свърши работа.


сряда, 12 март 2008 г.

Разговор с отчаянието

Диалогът, който ще прочетете е съвсем реален и протича в реално време (преди два дена) между реални личности - аз и събеседника ми. Държа да отбележа, че нищо в диалога не е поправено, добавено или изтрито. Също така искам да се знае, че публикуването на този разговор се извършва със съгласието на събеседника ми и, че това да го обедя беше една от най-трудните ми задачи, които съм си поставяла. Сигурна съм, че доста от вас ще бъдат впечатлени от това, което е казано, защото в диалога са загатнати някои актуални теми. За жалост последните не са дообсъдени. Знам, че в съзнанието на много от вас ще се зародят противоречиви мисли. Но, поради сериозността на ситуацията, моля да си спестите злобните коментари (а аз съм сигурна, че ще има такива), отнасящи се към събеседника ми. Няма да позволя никой да бъде обиден от цялата ситуация, особено той. Ако имате злобни кометари към мен - моля заповядайте, аз няма да се впечатля. Само да добавя, че ми става много болно, когато се сблъскам с млад човек, който вече е отчаян от живота. Вижте какво имам предвид.

Аз: Я сподели тука, където никой не вижда какъв е проблема и може би ще мога да ти помогна. Кажи кой трябва да пребия и си готов ;)
Той: ami problema mi e mnogo seriozen,tai kato ot mnogo vreme jivota za men priklu4i i iskam da sloja krai na moeto fizi4esko sashtestvuvane.
Аз: i? Чудиш се как да го направиш ли?
Той: Ami razbira se i dali e redno tova?
Аз: А защо млад човек в разцвета на силите си си мисли, че живота е приключил?!?! Те хората на 70 години се влюбват и започват да живеят, пък ти ще мреш?!!?
Той: jivota e edna pomia i ve4e ne iskam da q qm.stiga tolkova ai gore shte sam dobre,nqma stradanie,nqma maka ima samo 6tastie.
Аз: от къде си толкова сигурен, че ще е горе? А ако е долу - вечни мъки, смрад и черва?
Той: tova e brutalno kazano,zashto ne gore-zasmeni hora,nqma maka ni stradanie.Otarvavane ot zemnia jivot koito e taka letargi4en.
Аз: Защото самоубийството е убийство, т.е. нарушаваш една от десетте божи заповеди. Как мислиш - дали ще си за горе след постъпката ти? Само мисълта за приключване на живота против божията воля те прави грешник!
Той: Ami kato ne namiram smisal v jivota kakvo moga da napravq osven da otnema tozi jivot sobstvenora4no.
Аз: Смисълът за живота на всяко същество на земята е да остави поколение и да разшири ареала си на разпространение. Всеки жив организъм се размножава. Това е смисъла и на човешкия живот - единственото, коеот остава от човек като умре са децата му. Това е самата истина. Препоръчвам ти да си намериш приятелка и да започнеш да правиш яко, ама яко секс и тогава ще видиш, че има за какво да се живее. Ти все още не си ми отговорил на един въпрос: "Защо млад човек в разцвета на силите си е решил, че живота няма смисъл?"П.П. Винаги, когато твърдиш нещо трябва да си готов да отговориш на въпроса Защо. Не може просто ей така да хвърлиш дадено мнение във въздуха без да го защитиш с доказателства. Ако си способен да ми отговориш на горния въпрос, ама наистина да ми отговориш - не приемам отговори от типа на : "Защото така!" и др. тем подобни, значи има какво още да си кажем. Айде лека нощ от мен и да си помислиш добре върху домашното, което ти поставих. :)
Той: Tvoiat vapros,ima i otgovor-neka izbqgame ot prioma "mlad 4ovek" ne go vazpriemam parvoto koeto e,vtoroto e 4e sam snishoditelen kam sebe si kamo li da si namerq priqtelka(neshto ne se razbiram sas momi4etata,no ne mi i trqbva),ostavqm sled sebe si dobri spomeni.Jivota neka ne si mislim 4e e samo sex i zabavlenia,no moje bi izpalnqvam tova koeto Mi narejda-moqta savest,koqto mi kazva-"do tuk-4akate drugia jivot."
Аз: Никой не е казал, че живота е само секс и забавления. Ама дай пък само да ревем и да се оплакваме колко несправедливости се случват всеки ден. Не мислиш ли, че е тъпо само да хленчиш без да се опитваш да поправиш нещата. Много е лесно да кажеш "не искам". Но нали се сещаш, че всъчшност е "не мога". Пак не ми отговори на въпроса за това пак ще те попитам и ако този път не ми отговориш, рискуваш да те наредя много жестоко. Въпросът е:Защо, какво те накара да решиш, че ТВОЯ живот няма смисъл? Отговора трябва да е смислен и най-важното - след него да не мога да ти задам пак въпроса Защо. Това е последния ти шанс да ми отговориш. След това ще ти кажа какво си мисля за цялата работа с приключването ти на живота.
Той: Nespravedlivostite v tozi svqt sa mnogo,tova da me naredish mi napodobqva na uli4en izraz,no kakto i da e.Taka1)Iskah da se zapoznaq s edno momi4e no ne stana,kazala 4e ne govori s nepoznati,a sme ot edin grad.2)Za da ovladeq depresivnoto si sastoqnie pribqgnag kam edni hap4eta za uspokoqvane.3)4uvstvam se mnogo samoten,no kakvo da se pravi.
Аз: Държа да те поздравя, че най-после даде някакъв отговор.Винаги всичко опира до жените. Забелязал ли си, че почти зад всяко добро или зло нещо на този свят стои по една жена? Странно, а уж сме слабия пол. Факта, че някаква пикла не ти е обърнала внимание не означава, че света е свършил и давай сега да си режем вените. Аз ако трябваше за всяко необръщане на внимание да изпадам в депресия, до сега да съм в психоклиниката и то в морфинова наркоза (дай Боже всеки му ;)) Хей, младеж жените и запознанствата ти няма да спрат до тук. Виж аз как ти обръщам внимание (м/у другото бях сигурна, че единият ти проблем е липсата на внимание от околните - интуиция). Та ти си само на 20 може би (ако имаш и толкова) и вече тегли по една майна на всички жени. Алоууу събуди се, моля те, излез от делириума, в който си влязъл, защото се излагаш. Ако продължаваш в същия дух или пък, ако си мислиш, че това е начина да привлечеш внимание и да не се чувстваш самотен, жестоко се лъжеш. Стегни се и я карай малко по- сериозно :)
imam edna molba kam teb. Ako si gotov da q 4ue6 daj znak :)
Той: dobre
Аз: искам да публикувам диалога ни в блога ми. Гарнатирам ти пълна анонимност - нито ще спомена сайта, в който се е състоял разговора, нито ще те спомена тебе. Това ще си остане само между мен и теб. Съгласен ли си?
Той: tova ve4e ne e dobre,tai kato 6te zapo4nat zlobodnevni komentari
Аз: Е и - какво ти пука от коментарите на някакви хора, които дори няма да знаят, че става въпрос за теб? На мен пък ми е доста интересно какво ще кажат хората, в смисъл, че ще се получи добър диалог. Мооооляяяя тееее! Най-малко пък на теб искам да ти навредя или пък да те злепоставя. Кой си ти, че да ти правя мръсно?!?!
Той: Vqrvahti a ti taka moje da me predadesh i mi navredish oshte pove4e.Nedei molq tee go praiv tova, v imeto na morala te molq.
Аз: Моля те, моля те, моля те!!!! За мен е жизнено важно, моля те!!! Умолявам те!
Той: uvaji pone moeto jelanie
Аз: Не те ли уважих, докато ти четох писмата и ти върнах отговори в рамките на нормалното. Можех да съм груба и да се подиграя с проблема ти, а както виждаш аз исках да те разбера. Защо ти сега не искаш да ме разбереш? Гарантирам ти пълна, ама ПЪЪЪЛНА анонимност. На хората не им пука кой си и какъв ти е проблема. Аз искам да публикувам диалога, защото има силни неща казани в него, а не за да те унижавам. Разбери го това. И пак те моля - за мен писането и музиката са жизнено важни. Ти в момента ме лишаваш от нещо, което е ВАЖНО за мен. Моля те!
Той: eeee ama mnogo sajalqvam 4e kazah ne6to koeto 6te posluji za cirk
Аз: Ох, защо тълкуваш нещата по този начин? Това което сме си написали не е цирк. Аз не искам никой да ти се подиграва, а искам тъпите хора да си извадят поука. Ако някой посмее да ти се подиграва, ще те защитя.
Той: dobre,no pak ti povtarqm -mnogo zdrave ne e v dobro sastoqnie i ne iskam kakto stana edin pat da dvigna kravo 180/100 . Palna diskretnost iskam.Sarceto mi treperi,saglasen
Аз: Спокойно, този път няма да вдигнеш, а и вече има достъчно медикаменти за целта. тъпото е че аз не знам нито един :) Ако искаш ще ти напиша какво е идеята ми за статията и ще видиш, че вообще, ама вообще няма елемент на подигравка. И ако вече се навиеш, ще я публикувам.П.П. Не забравяй жеста, че те помолих за статията. Можех да постъпя супер грубо като не те предупредя и някой ден познаеш себе си в моя блог, нали?

И така както виждате, той се съгласи. Извода от цялата ситуация е, че най-голямата болка е самотата и ако, не се погрижим за този проблем нещата могат да загрубеят
.

понеделник, 10 март 2008 г.

Когато рухват мечтите...

Е, журито на Music idol реши, че Март не трябва да продължава да ни радва с красивия си глас. Най-много ме заболя от коментара на Люси, че имал сценичен проблем (той пък се и съгласи). Аз за петте години, през които съм го гледала на сцена, не видях какъв точно му е сценичния проблем. И ако само това му е проблема, защо трябваше да си тръгне?!?! Сценичен проблем се коригира най-бързо и лесно. Истински проблем щеше да е, ако не можеше да пее. Ох, каквото и да кажа аз и хората, които го харесваме, нашите думи са безсилни пред решението на журито. Знам със сигурност две неща: 1. Марти може да пее и сцената е неговия дом; 2. Че за пореден път в България нещо се случва с плащане или като си протежето на някой. Но за това си има достатъчно медии, които да дадат информация и аз няма да се ровя в тях, за да изкарвам кирливите ризи на когото и да било. Искам да запазя в себе си убежедението, че във формат от такива висини нещата могат да се случват не по българския начин.
Искам да поздравя Март за достойното му представяне в Music idol и да го окуража да продължава напред! Марти, обичам те и не забравяй - всяко зло за добро. Ако все още не си се отказал от Music idol, то другата година ще им набиеш дупенцата! Не ми остана нищо друго освен да ви покажа последните мигове на надежда и последващо падение.

четвъртък, 6 март 2008 г.

Иий к'ва си мацка или Оф, к'ва си уфцъ!

Иво (мой съквартирант): "Знаеш ли каква е разликата при обръщането на мъж и жена след готина мацка?"
Аз: "Да знам!"
Иво: "Ееее да бе как ще знаеш?!?!"
Аз: "Вярвай ми знам. Ако искаш мога да ти разкажа набързо как реагират една жена и един мъж при вида на яка мацка."
Иво: "Давай!"

Заглеждането от двата пола на хубава и знойна мадама може да се разгледа в два аспекта: 1. Физическа реакция и физиологични последствия и 2. Психологическа реакция. Ситуацията е позната до болка - вървите си на някъде, знойната мадама се задава срещу Вас и в последствие Ви разминава.
1. Физическа реакция и физиологични последствия.
А/ Жената - Ние жените сме много странно племе. Всяка се стреми да е по-хубава от другата, като в дълбините на този стремеж се крие злоба към това "Как приятелаката ми постига този обем?", например. Зад репликата "Ауууу, миличка (муцка и произвидните и) тази блузка как те подчертава... Въй!" всъщност се крие "Дано да си купиш този кирлив парцал, че да ти се очертае хубаво пърдялника!". Колкото се подкрепяме, толкова се и закопаваме взаимно. Голяма простотия, знам, ама жени - върви ги разбери. Следователно физическата реакция на жената е заглеждане изпод вежди, само с единия крайчец на окото, след което погледът веднага се отмества гордо напред.
Б/ Мъжът - Мъжете са елементарно племе. Те също се стремят да изглеждат добре (въпреки че има такива, които си обичат пърхота). Но за разлика от жените, подкрепата при тях е искрена. Зад репликата "Пич, абе тука косата нещо си я оплескал." се крие единствено и само факта, че единия е объркал нещо в прическата. И по-важното, което няма смисъл да обеснявам е, че всеки нормален хетеро харесва добре изглеждащи жени. Следователно физическата реакция е последователно обръщане на погледа, главата, а ако мацето се е постарало, то и на целия торс. Всичко това е съпроводено с изпепеляващ поглед, обхващащ цялата даровитост на мадамата. Мъжът отдава цялото си внимание на минаващото агънце. В този момент, ако някой му разказва нещо, то определено последния се хаби напразно. Физиологичното последствие при жената е леко завишение на нивата на адреналин в кръвта, поради наближаващата опасност, да не бъде забелязана. А физиологичното последствие при мъжа е рязко покачване на нивата на тестостерон в кръвта, а ако мацето си струва, то и леко кръвонапълване на пещеристите тела на пениса.
2. Психологическа реакция
А/ При жената - след краткия психологичен профил по-горе мисля, че е ясно: "Олиии, тая блатна фея к'во ми се е фръцнала тука по улиците, курвенските номера да ги прави на друго място, ще пикая върху нея, докато е жива..." и други такива "добропожелания".
Б/ При мъжа - "Ох, тая кукла, ако ми падне... и после как ще и го сложа; ау, а това дупенце къде си го крила толкова време от мен?!..." и други подобни добропожелания.
Най-интересно е, ако тази ситуация се случи на двойка мъж и жена. Тогава като допълнение към физическите реакции на жената трябва да се добави и резкия поглед към приятеля и, целящ грабване на вниманивто му. Това е нещо като психологична защита, имаща функцията да предотврати скандали от типа: "Ей, развратник, колко още ще я гледаш тая?!?!".
Аз пък не бих се сърдила, ако мъжът ми заглежда други жени. Аз не съм единствената добре изглеждаща жена на света, а и тази реакция е заложена в мъжката натура. И нека не забравяме, че и аз все още не съм ослепяла ;)

вторник, 4 март 2008 г.

Мъжка работа


Напоследък все ми се случва да чувам от всички мои познати, че пенисът е достойнството на мъжа. Това го казват и мъже (за които е нормално да мислят така), но и жени (стига бе!). Най-тъпото от всичко е, че дори собствения ми приятел го каза, което ме потресе.

Да мислиш, че факта, че даден полов орган, който ти виси между краката е достойнство, е най-глупавото нещо, което съм чувала. Много често пенисът на някои мъже не им върши никаква работа, освен да пикаят през него. Има мъже, които са толкова заблудени за сексуалните си способности, че ако се видят отстрани, сами ще се наврат в някоя миша дупка и няма да се покажат повече. Не е зле, ако обичате приятелката си, от време на време да провеждате по един профилактичен разговор за сексуалния ви живот и да вкарвате нещо разнообразно (НЕ краставица, за Бога!). И ако след всичко това още някой от моите познати ми каже, че пенисът е достойнство, съм склонна да му забия един хубав шамар и да му покажа какво е достойнство. Тук съм длъжна да отбележа, че целта на статията не е да обижда мъжете ила да прокарва някакви феминистки разбирания, защото аз самата не съм такава.

Пенисът е със средна дължина 12-14 см в еректирало състояние. В най-добрия случай дължината му достига 18-20 см. И ако някой мъж ми докаже с какво тези 12-14 см го правят по-достоен от мъж, който дори не може да го вдигне, моля да ми се обади.

До колкото знам достойнството не се измерва в сантиметри, инчове или която и да е друга мерна единица, а се измерва в постъпки. За мен не е достоен онзи, който има 20 см член и не спира да го вре по дупките на всяка втора, защото това го прави ГОЛЕМИЯ МЪЖ. За мен е достоен онзи мъж, който си е надробил попарката така, че сега му е кеф да си я сърба; онзи, който е създал семейство и децата му и жена му не стоят гладни; онзи който е направил нещо велико за народа си и името му го има в дебелите книги; онзи който знае какво иска и как да си го получи; онзи който обича и е обичан. Достойнство е да не те е срам да излезеш на улицата. Достойнство е да си горд от това, което си и да не те е страх да го покажеш. Достойнство е да отстояваш принципите си. Достойнство е да имаш мнение. Достойнство не е да си минал половината курви на града и сега да се точиш на останалата половина. Достойнство не е да биеш жена си. Достойнство не е да се оплакваш постоянно от несправедливостта от живота без да правиш нищо, за да го промениш. Достойнство не е страха да си потърсиш правата. Достойнство не е да се оставяш да бъдеш тъпкан. Достойнство не е да се докажеш, чрез скъпи подаръци - малките жестове са от значение. Достойнство не е да се откажеш точно когато трябва да си най-амбициозен. Никъде в горните определения за достойнство не видях мерки.

Факта, че жените нямат пенис, прави ли ги по-недостойни от мъжете? Майка Тереза, въпреки че проповядваше през по-голямата част от живота си философията да обичаш и да си по-добър, пак ли не е достойна? А баба Тонка от Русе пак ли не е достойна?! А райна Княгиня? А майките ви?! Аз защо пък си мисля, че това са жени по-достойни от болшинството съвременни мъже. Ще направя малка вметка тук. Съвременните мъже са три типа: такива, които си мерят пишките; такива които си броят часовете при козметика; и изключения. Третият екземпляр е много рядък, за това, жени, ако попаднете на такъв, дръжте здраво!

Тук ще направя едно кратко анатомично сравнение между двата, колкото различни, толкова и еднакви полови органа - клитор и пенис. Клиторът, драги мъже, този орган, който вие много често подценявате (което ви прави пълни загубеняци в леглото), заради незначителните му размери, всъщност е много по-голям орган, който е разположен на дъното на малкия таз и е прикрепен за лонните кости (за повече информация се обърнете към някой учебник по анатомия). Разликата между пенис и клитор е, че последния е предимно вътрешен, отколкото външен орган. При пениса, както сами сте се досетили, нещата стоят по обратния начин. За тези от вас, които посмеят да нарекат пениса си достойнство, първо си помислете за скритото достойнство на приятелката ви или жена ви и след това действайте.

В крайна сметка се оказва, че размера в някои ситуации не е от значение. Само в леглото размера ИМА значение (няма да си кривя душата, я). Но е грехота да разполагаш с идеалния пенис и да не знаеш как да го използваш. Следователно един мъж трябва да има яко наострена сабия, но и да знае как да коли с нея. И най-важното - пенис и достойнство са две несъвместими понятия (като прасе и козметика, жена и ориентация).

Има толкова много други - културни или цветущи - начини, с които можеш да наречеш "достойнството си" : пенис, мъжки копулативен орган, полов член, фалос, фонтан на щастието, половия жезъл, извор на плодородието, кожения прът, кол, любовния мускул и т.н. Защо не пробвате някое от тези следващия път, когато искате да споделите някой иначе толкова интересен факт за пениса си?

неделя, 2 март 2008 г.

Колко време прекарвате в И-нет пространството?

Резултатът от усиленото гласуване на анкетата е следния:
6 от гласувалите (42%) прекарват по цел ден в и-нет. Починете си бе хора, то това ващо не е живот.
6 от гласувалите (42%) прекарват до 6 часа дневно.
2 от гласувалите (14%) прекарват до 2 часа на ден.
Това е.

вторник, 26 февруари 2008 г.

Давай, Марти!

Много е хубвао, когато видиш, човек с който си прекарал много години да успява в нещо. Радва окото и сърцето. Един от най-добрите ми приятели от гимназията и мой бивш съученик сега успява да се справи с нещо, което умее и което му е в сърцето. Мртин Дамянов Стефанов на 21 год. от Русе, бивш възпитаник на МГ "Баба Тонка" успя вече да мине през първия етап от кастинга на Music Idol. Толкова много се радвам за него не само, защото го обичам, но и защото знам, че музиката е неговия живот. Мога да говоря още много за него и за неговия талант, но по-добре да замълча и да го слушам поне за 20 секунди.

неделя, 24 февруари 2008 г.

Фолклорна група "Кукери"

Танцувам народни танци от 7 годишна. Израснала съм с танца и ритъмът е в кръвта ми. Не мога да живея без танци и хубава музика. Започнах да танцувам в ансамбъл "Русчуклийче" и въпреки таланта ми, там все нещо не вървеше. На 11 години вече ми писна все да бъда подценявана и се махнах. Толкова бях разочарована, че дори бях на косъм да се откажа от танцуването. Точно тогава обаче бях забелязана от ръководителя на фолклорна група "Кукери" Цецко Колев, който ме покани да танцувам при него. Благодарение на него аз продължих да се занимавам и страстта ми към народните танци растеше. Всичко продължи до 11 клас, когато зарязах всичко, което не е свързано с учене. Да, занм звучи гадно (тъпо), но все не намирах време. Сега живея във Варна, далеч от "Кукери" и всичко, което се случваше там много ми липсва. Там прекарах едни от най-прекраснире си моменти от израстването ми като личност, научих се да ценя българските си корени и съм изключително благодарна на всички хора с които работихме заедно през тези години. Много ви обичам и ми липсвате. Най-хубавото от всичко е, че "Кукери" вече имат сайт, в който има всякаква информация за тяхната дейност.
http://www.koukery.com/Bulgarian.htm
Посетете го и се потопете в атмосферата, в която аз съм израснала. Наистина беше много приятно.
П.П. Държа да отбележа, че лошите ми спомени в Русчуклийче се дължат на лошото отношение на хореографката Сийка Братоева към всички. Ценя качествата и на хореограф, но начина по който учеше децата да танцуват нямаше нищо общо с етичните норми на преподаването.

събота, 23 февруари 2008 г.

American dream...

МРЪСНИ ИСТИНИ ЗА САЩ
(откъс от книгата на Майкъл Паренти "Мръсни истини").
Консерваторите обичат да говорят за Съединените щати като за прекрасна, щастлива, процъфтяваща страна. Съответстващо на “любовта им към страната” е забележителното безразличие, което демонстрират спрямо хората, живеещи в нея. За тях отчаяните, изпълнени с болка писъци на прогонените от домовете им, звучат в ушите им като дребнавите хленчения на вечно недоволните. Те отхвърлят като смешни сантименталисти всички, които се осмеляват да критикуват съществуващите условия, всички, разтревожени за сънародниците си. Но мръсната истина е, че в тази външно “процъфтяваща” страна се ширят стряскащи лишения, насилия, страдания, болести, унижения и патология.Цифрите, цитирани в списъка по-долу, разкриват потресаващата картина на истинското положение в Съединените щати. Помислете върху тях.
САМО за една година:
- 27,000 граждани на САЩ се самоубиват.
- 26,000 умират от домашни злополуки.
- 23,000 стават жертви на убийци.
- 85,000 се осакатяват и раняват от огнестрелни оръжия.
- 38,000 от тях умират.
- 13,000,000 стават жертви на престъпления, включително нападения, изнасилвания, въоръжен грабеж, кражби с взлом и др.
- 135,000 деца ходят на училище с пистолети.
- 5,500,000 хора са арестуваните за година (без да се броят предизвикалите пътни катастрофи).
- 125,000 умират преждевременно от алкохолизъм.
- 473,000 умират преждевременно от болести, свързани с тютюнопушенето;53,000 от тях не са пушачи.
- 6,500,000 ползват редовно хероин, кокаин, крек, спийд, РСР или някакъв друг наркотик.
- 5,000 + умират от неоторизирано ползване на лекарства – тоест, в резултат на самолечение. Хиляди страдат от сериозни заболявания.
- 1,000 + умират от вдишване на химикали, ползвани в домакинствата и съхранявани под кухненските умивалници. Около 20 % от децата в училищна възраст са вдишвали токсични вещества. Хиляди страдат от необратими неврологични увреждания.
- 31,450,000 ползват марихуана; 3,000,000 от тях са пристрастени.
- 37,000,000 или един на всеки шест жители на САЩ (главно жени) редовно прибягват до лекарства за емоционален контрол. Към това ги тласкат “лекарите”, получаващи комисионни от доставчиците, фармацевтичните компании: печалбите са огромни.
- 2,000,000 хора извън какъвто и да било медицински отчет получават силни лекарства, контролиращи поведението, известни като “химически усмирителни ризи”.
- 5,000 умират в резултат на психоактивно лекарствено “лечение”.
- 200,000 се подлагат на лечение с електрошок, което уврежда мозъка и нервната система.
- От 600 до 1000 души се подлагат на лоботомия, най-вече жени. (“Лоботомия” се нарича оперативното прерязване на връзките между челния лоб на мозъка и таламуса . – Б. пр.)
- 25,000,000 или един на всеки десет граждани на САЩ се обръщат за помощ към психиатрични, психотерапевтични или медицински източници за разрешаване на ментални и емоционални проблеми - на стойност над 4 милиарда щатски долара годишно.
- 6,800,000 търсят помощ за решаване на емоционални проблеми от свещеници, социални агенции, социални съветници. Общо около 80,000,000 търсят някакъв вид психологически съвет в живота си.
- 1,300,000 страдат от някакъв вид увреждане, свързано с преминало болнично лечение.
- 2,000,000 се подлагат на ненужна хирургическа намеса; 10,000 от тях умират.
- 180,000 умират от отрицателни реакции на всички видове медицински лечения, още повече умират при самолетни и автомобилни катастрофи - общо.
- 14,000 + умират в резултат на приемане на свръхдози от лекарства, предписани от “лекуващите” ги “лекари”.
- 45,000 умират при автомобилни катастрофи. Въпреки това се произвеждат все повече и повече коли и се строят все повече и повече магистрали, а много по-безопасните форми на масов транспорт – железопътен и автобусен - целенасочено и планомерно се затриват.
- 1,800,000 стават жертви на нефатални наранявания в автомобилни катастрофи – 150,000 от тях остават инвалиди.
- 126,000 деца се раждат със сериозни дефекти в резултат на недостатъчни грижи по време на бременността, недохранване, отровена околна среда или наркозависимост на майките.
- 2,900,000 деца са документирано жертви на небрежно отношение със сериозни последствия или насилие, включително физическо мъчение и преднамерено лишаване от храна.
- 5,000 деца се убиват от родители или баби и дядовци.
- 30,000 + деца се превръщат във физически инвалиди в резултат на насилие или небрежно отношение. Всяка година насилието над деца в Съединените щати поразява много повече деца отколкото левкемията, автомобилните катастрофи и заразните болести общо. С нарастването на безработицата, случаите на насилие над деца от страна на безработни родители се увеличават драматично.
- 1,000,000 деца бягат от семействата главно заради насилие, упражнявано върху тях от родителите им или други възрастни – включително сексуално насилие. От големия брой деца сред избягалите, насилени сексуално, 83 % идват от бели семейства.
- 150,000 деца се документират като “изчезнали”.- 50,000 от тях просто се изпаряват. Възрастта им е в диапазона от една годинка до 14-15-годишни. Според “Ню Йорк Таймс”: “Някои от тях са мъртви – може би половината от децата, погребвани годишно с условните имена “Джон” или “Джейн”, са неидентифицирани трупове.
- 900,000 деца – някои от тях едва 7-годишни – са обхванати от системата на детския труд в Съединените щати. Те работят като нископлатени ратаи, миячи на чинии, перачи и прислуга по 10 часа на ден в нарушение на трудовите норми за детски труд.
- От 2,000,000 до 4,000,000 жени страдат от домашно насилие. То е най-голямата причина за наранявания и втората по ред причина за преждевременната смърт на жените от Съединените щати.
- 700,000 жени се изнасилват – по една на всеки 45 секунди!
- 5,000,000 работници са годишните жертви на трудови злополуки.- 150,000 от тях остават инвалиди за цял живот – осакатени, парализирани, с увредено зрение или слух, стерилни…
- 100,000 се разболяват сериозно от болести, свързани с работата им, включително табакоза, силикоза, рак и туберкулоза.
- 14,000 са убитите на работното си място; 90 % от тях са мъже.
- 100,000 умират преждевременно от болести, свързани с работата им.
- 60,000 умират, убити от отровни замърсители на околната среда или замърсители и вредни вещества, включени в храната или намиращи се във водата и въздуха.
- 4,000 умират след консумация на заразено месо.
- 20,000 страдат от отравяния с Е-coli 0157-H7, мутирала бактерия, намираща се в заразено месо: тя обикновено причинява физически и мозъчни здравословни проблеми за цял живот. По-задълбочено изследване на месото с нови технологии би могло да отстрани по-голяма част от причинителите на тези страдания – както и вегетарианството…
Понастоящем:
- 5,100,000 са зад решетките, пуснати условно или под наблюдение;- 2,700,000 от тях се намират в местните, щатските или федералните затвори – или са поставени под наблюдение.
- 1,600 души влизат в затвора всяка седмица вместо да излизат. Броят на затворниците в Съединените щати е нараснал с 200 % от 1980 год.
Над 40 % от затворниците в Щатите са зад решетките заради разпространение на наркотици – нарушение, несвързано с насилие. Гражданите на Съединените щати от негърски произход са 13 % от общия брой на използващите наркотици, но 35 % от арестуваните - 55 % от осъдените – 74 % от затворниците във връзка с тях. За нарушения на закона, несвързани с наркотиците, гражданите на Съединените щати от негърски произход получават присъди за престой в затвора с около 10 % по-дълъг от белите граждани на Съединените щати за същите престъпления.
- 15,000 + са болни от туберкулоза и този брой бързо нараства.10,000,000 или повече са бацилоносители, главно сред бедните и зависимите от наркотици.
- 10,000,000 души са алкохолици; броят им се повишава.
- 16,000,000 са диабетици – през 1983 год. броят им е бил 11,000,000. Вероятна причина за нарастването: гражданите на Съединените щати водят все по-застоял живот и консумират все повече продукти, съдържащи захар. Ако не се лекува, диабетът причинява слепота, бъбречна недостатъчност и уврежда нервната система.
- 160,000 ще умрат от диабет тази година.
- 280,000 са документираните болни от умствени разстройства или забавено умствено развитие. Много от тях насилствено вземат големи дози лекарства за контролиране на ума.
- 255,000 души с умствени разстройства или забавено умствено развитие са безцеремонно изхвърлени от болниците и психиатриите през последните години. Голяма част от “зачеркнатите от регистъра” сега оформят постоянния контингент на нощните приюти за бездомни или се скитат из улиците…
- 3,000,000 или повече страдат от церебрални или физически недъзи включително парализа, глухота, слепота и др. Огромен брой от тях са бедни. Много от тези недъзи биха могли да се излекуват при своевременно лечение или предотвратени при живот в по-добри условия.
- 2,400,000 страдат от някаква форма на хроничен, сериозно обезсилващ ги синдром на необяснима умора.
- 10,000,000 + страдат от астма - увеличение с 145 % в периода 1990-1995 год. Причината – увеличеното замърсяване на въздуха, който дишаме.
- 40,000,000 или повече са без здравно осигуряване или каквато и да било защита от сериозни заболявания с фатален изход.
- 1,800,000 от възрастните, които живеят със семействата си, са подложени на сериозни насилия – заключване, недохранване, побой. Насилието над възрастните от страна на децата им и други близки роднини нараства с обедняването на населението на Съединените щати.
- 1,126,000 от възрастните живеят в старчески домове. Огромен, но неопределен още брой от тях са принудени да понасят жестоко безразличие към нуждите си, мръсотия и насилие, тъй като тези домове са чисто комерсиални, тоест, поддържат се на базата на реализиране на максимална печалба.
- 1,000,000 или повече деца се намират в сиропиталища, трудово-възпитателни училища и затвори за възрастни. По-голямата част от тях са арестувани за дребни нарушения или пък изобщо не са извършили такива и са затворени без присъда. По-голямата част от тях са деца на бедни семейства. Много са подложени на побои, сексуално насилие, продължителен престой в изолатор; много са принудени да поемат лекарства за контрол на ума или се подлагат на психохирургия…
- 1,000,000 са регистрираните случаи на болни от СПИН в 1996 год.
- 250,000 са починалите от СПИН.
- 950,000 ученици се “лекуват” всяка година със силни “лекарства” за контрол на ума заради “хиперактивност”. Странични въздействия на тези “лекарства”: загуба на тегло, забавяне на растежа и остри психози.
- 4,000,000 деца растат с напълно игнорирана неспособност да учат.
- 4,500,000 + деца или повече от половината от онези 9,000,000 деца на семейства, които се издържат от т.н. “социални помощи”, са жертви на недохранване. Много от тях страдат от мозъчни увреждания поради недохранване преди и след раждане…
- 40,000,000 души или една от всеки четири жени и повече от един на всеки десет мъже са били сексуално насилвани като деца - най-често на възраст между 9 и 12 години – обикновено от близки роднини или семейни приятели. Такова насилие обикновено винаги продължава до ранните години на пубертета и е част от действителните им спомени, а не резултат от възстановяване на паметта чрез терапия.
- От 7,000,000 до 12,000,000 са безработните; този брой варира в зависимост от възможностите за сезонна ангажираност. Увеличаващ се брой от хронично безработните показва признаци на стрес и емоционална потиснатост.
- 6,000,000 са ангажираните временно. Около 60 % от тях се стремят към постоянно работно място.
- 15,000,000 или повече са работниците “на договор” на половин работно време или на намалено работно време. Те работят без каквито и да било екстри и всеки един от тях се нуждае от работа на пълно работно време.
- 3,000,000 още са безработни, но нерегистрирани, защото са загубили право на “социални помощи” - защото никога не са били обхванати от системата за “социални помощи” – защото са престанали да търсят работа – защото са влезли в армията, понеже не са могли да намерят друга работа…
- 80,000,000 живеят с доходи, поставени от Министерството на труда на Съединените щати в категорията “под средно жизнено ниво”.
- 35,000,000 от тях живеят под нивото на бедността.
- 12,000,000 от бедните, стигнали до дъното на бедността, страдат от хроничен глад и недохранване. По-голямата част от хората, живеещи на или под нивото на бедността, гладуват определени периоди от време през годината…
- 2,000,000 или повече са бездомните, принудени да живеят по улиците или във временни подслони.
- 160,000,000 + са членове на задлъжнели домакинства – рязко увеличение от 100-те милиона или по-малко преди само едно десетилетие. По-голяма част от тях заявяват, че са заели пари не за лукс, а за посрещане на ежедневни нужди. Увеличаващата се задлъжнялост заплашва все повече и повече семейства с икономически срив …

петък, 22 февруари 2008 г.

Лимонада или с какво се храним? (Какво за Бога е Е952?!)



Аз: "Тоти, подай ми лимонадата, ако обичаш."

Тоти: "Заповядай."

Аз: "Мммм то тази лимонада много гадна :( С какво толкова са я наблъскали?"


Съдържание:

Вода (до тук добре), лимонена киселина Е330 (също добре), подсладители Е950, Е952, Е951, Е954, аромати, оцветител Е102, консервант Е211, въглероден диоксид. Напитката е източник на фенилаланин!


И тук един средно интелигентен и грижещ се за здравето си човек би извикал: "What the f&%k?! Та това си е чиста химия! За това реших да се заема с не много трудната задача да преведа от езика на храните на езика на нормалния човек какво всъщност си хапваме. И ето какво откри любопитството ми:

Е950 - Acesulphane potassium;

Е952 - Cyclamic acid - изкуствен подсладител; забранен в САЩ и Обединеното кралство, заради връзка с рака;

Е951 - Aspartame - изкуствен подсладител, има доста странични реакции, както и има хора, алергични към него;

Е954 - Saccharines - изкуствен подсладител, забранен в САЩ от 1977, заради връзки с рака;

Е102 - Tartrazine - предполага се че предизвиква асматични атаки, ортикария при деца, забранен в Норвегия и Австрия;

Е211 - Sodium benzoate - може да предизвика обриви и да усили астма.


Не искам и да си представя какво е имало във вафлата, която изядох преди малко.

Тези , така наречени Е-та, са всъщност кодовия еквивалент на даден подобрител (как пък не), който се намира в храната. Е всъщност означава Европа. В други държави или няма буква пред кода, или буквата е друга, например А за Австралия. Функцията на Е-тата е да подобряват вкуса на храната и да я запазват трайна за по-дълъг период от време. Благодарение на подобрителите си купувате кифличка през май месец, която е опечена през април, а е годна до юни. Якооооо! В резултат на чудесния и запазен вкус обаче получавате вещества, които нормално нямат работа в кръвната ви плазма и които чувствително повишават риска да заболеете от рак на ректума например. За жалост много малко от тези подобрители са безвредни или имат някакво полезно действие върху организма, а други са просто естесвен продукт от неговата дейност. В крайна сметка, ако тръгна да се заглеждам по всяка опаковка какво ям, това означава, че трябва да стоя гладна. Не, че искам да ви плаша или пък да ви поучвам какво да ядете, но ако можете да добавите още една година към предстоящия ви живот, чрез по-полезно хранене, защо да не го направите? Много е лесно - просто ограничете купуването на храни в лъскави пакетчета с безкраен срок на годност :)


За тези, които се интересуват по-подробно от значението на Е-тата и тяхната класификация ето един полезен сайт, в който има достатъчно според мен информация:


понеделник, 18 февруари 2008 г.

Jeff Dunham

Понеже отдавна не съм писала нищо в блога си и понеже точно в момента вдъхновението ме е напуснало, единственото за което се сещам е да ви покажа клипче на най-добри вентрилоквист в света - Джеф Дънъм. Притяно гледане!
За тези от вас, които си нямат хабер от английски по-добре не си губете времето да го гледате.

петък, 1 февруари 2008 г.

Мъжът, който ме кара да настръхвам...

Той продава мобилни телефони. Той е много положителен. Той е британец и живее в Южен Уейлс! Всъщност той не е нищо особено. Той дори не изглежда добре. Той няма никакво самочувствие и вообще не е уверен в себе си. Но пък ТОЙ пее прекрасно. Той може да накара и най-върлия фен на чалгата да слуша опера. Той е победителят за 2007 на британското предаване "Britans got talent". Той казва за себе си: "Мечтата ми е да прекарам живота си в правене на това, за което съм роден. Винаги съм искал да имам кариера на певец. Увереността е нещо, което винаги е било трудно при мен."
А ето какво казва журито за него: "Това беше като поемане на чист въздух. Беше абсолютно фантастичен!"
"Имаш невероятен глас! Ако продължаваш да пееш така, мисля, че ще си един от фаворитите, който ще спечели това шоу."
"Мисля, че имаме случай, в който един малък цирконий ще се превърне в диамант."
Той е Пол Потс.
Това, което ще видите е първото представяне на Пол пред журито и пред публиката.

четвъртък, 31 януари 2008 г.

Орехотрошачката

Всъщност това, което ще видите е клипче от същото предаване ("Не се смей"), но видеото заслужава да му отделя специално внимание. Целта на занятието е всеки от участниците да прочете бързо даден текст без да сбърка. Но все пак, ако това се случи, участникът бива наказан чрез.... нещо, което всяка жена би направила на мъжа си (приятеля, гаджето и т.н.), ако я вбеси или нещо,след което всеки мъж ще оцени важността на пениса си и принадлежащите му тестиси. Хихи! Дами, пожелавам ви приятно гледане. Господа, пожелавам ви ммм... здрави нерви!

Не се смей!

Ммммм да.... Няма човек, който да не обича смеха и удовлетворението, което той носи. Но ето, че японците (разбира се, че те!) са измислили игра - телевизионно шоу тип социален експеримент, в която играчите не трябва да се смеят. Този, който се усмели на тази "дързост" получава наказание, което най-често е удар с бамбукова пръчка по седалището. И да - наистина е неприятно. В youtube e засипано с клипчета на това шоу, след които ще се побъркате от смях! По-долу е моето любимо клипче от поредицата.



А тук можете да гледате още клипчета от поредицата:
Приятно гледане!

неделя, 27 януари 2008 г.

Старнни статуи и скулптури




Едва ли точно това е най-подходящата статия за започване на блог, но все от някъде трябва да се тръгне. Знам, че Петър Събев е използвал следващия материал в блога си, но знам и, че аз му го препоръчах. За това ще си позволя да му взема идеята за статия. Та странните статуи се намират на този сайт.